{title: 134. По име знае Господ}

1. По и[Em]ме знае Господ[H][Em]
Въ[Am]злюблените Свои;[Em]
В м[Am]олебний техен шеп[H]от[Em]
Вс[Am]егда се вслушва[H] Той.[Em]
     От[Em] всеки род и племе[H][Em]
     То[Am]й Свои чада зна[D]й;[G]
     С л[Am]юбов ще ги приеме[H][Em]
     От ц[Am]елий земен кра[H]й.[Em]


2. Той мило ги нарича
Избраний Свой народ,
На верност ги обрича
И служба до живот.
     Със вяра Той се вижда
     И в Словото се чуй.
     Тъй крепнат те в надежда,
     Приемат жизнен струй.

3. Така ги Той познава:
Всред многото тълпи,
Така им той подава
Ръка да ги крепи.
     Как лесно Той съзира:
     Любов къде пламти,
     Сърце кога премира,
     За Господа ламти.

4. И нам дай таз надежда,
На верните Твои;
Сърца ни в таз надежда
До край да устои.
     Да бъдем, Боже, в броя
     На Твоя свят народ;
     И вред десница Твоя
     Ни води в тоз живот.