{title: 153. Една чудна повест има}

1. Ед[A]на чудна повест има,

 Че небесната си слава
С[D]пасът остави[E]
душата ми да спаси;[A]
Мен[A] с любовта си пречудна
От греха и смърт изтръгна;[F#m]
Алл[Hm]илуя[E]! Сам Той ме спаси![A]

     Ал[A]лилуя![Hm] Благ Спасител[E]
     И чудес[A]ен Избавител-
     Моята душ[D]а пречудно изкупи;[Hm][E]
     Всекиму ще[A] аз разказвам,
     Името Му ще възхвалям.[F#m]
     Ал[Hm]лилуя![E] Сам Той ме спаси![A]

2. От греха ме той изтръгна, 
С радостта Своя пречудна. 
Мене изпълни,
Душа ми освети. 
В тъмнината ме отърси,
Изкупи ме със кръвта Си. 
И с любов пречудна ме спаси. 
          Аллилуя! Благ и пр.
3. Той остави дом небесен.
И престола Си чудесен, 
Нас погинали. 
За да освободи;
Вместо грях, тъги и жалост,
Подари нам чудна радост;
Вес ден в Него радваме се ний.
          Аллилуя! Благ и пр.
4. Скоро денят наближава,
Кога Спасът в чудна слава
Нам ще се яви.
Идящ на облаци;
В мигновение там ще литнем
Спаса с радост да посрещнем,
Щом тръба Господня чуем ний.
          Аллилуя! Благ и пр.