{title: 164. О Ти, пред когото открито е все}

1. О Ти,[G] пред когото открито[D] е все,[G][D]
И ту[Em]к на земята и[A] горе в небе,[D]
Опитай[G] сърцето ми и п[C]рет[G]опи;   [Am]        [D]    
От грях[G] и от робство ме освободи. (2)  [C][G][D]
2. C, D, G, D, G


2. На кръста Христов приковани да са
Каквито съм страсти имал до сега
Ума ми от всички пороци омий;
И чист да съм аз както Сам чист си Ти. (2)


3. Ти път да ми бъдеш и виделина
Когато се скитам аз тук в тъмнина;
Не ме устрашава враждебната мощ,
Христа като имам защитник и вожд. (2)


4. Кога ме налетят и мрачните дни,
Когато потъвам под скръбни вълни,
За помощ тогава да ми пристоиш,
За да ме подпираш и ме насърдчиш. (2)


5. Трънлив ако бъде и стръмен тоз път,
Ти дай според нуждата ми благодат.
Докат труд и подвиг и скръб вземат край
Там в радостний, мирний и вечний Твой 
Рай.(2)