{title: 219. О Прибежище добро!}

1. О Прибе[A]жище добро,[D][A]
О Ти вечна кан[Hm]аро,[E][A]
Ти р[A]азцепена за[D] нас,[A]
В Тебе да се с[Hm]крия аз.[E][A]
     Из Г[A]осподни[E]те ребра[A]
     Кръв[A] излезе[E] и вода:[A]
     Само[A] те ще ме спасят[D][A]
     [A]И умият[Hm] от гр[E]ехът.[A]


2. Радостта ми и да е
Ангелска, ил сълзите
Непрестанни и да са,
Те не могат никога
     Един грешник да спасят.-
     Да омият от грехът;
     Но Ти, вечна Канаро,
     Си прибежище добро.

3. Нищо аз в ръцете си,
Не донасям господи:
Празен е и трудът мой,
Та залавям кръста Твой.
     Гол съм - даваш облекло;
     Нищ съм - даваш все добро;
     Гладен, жаден - ястие
     Даваш Ти и питие.

4. В скоротечний тоз живот,
И когато вече в смърт
Аз затворя тез очи,
Господи, Ти близ бъди;
     Близ и в тоз плачевен дол,
     И пред съдния престол,
     О Прибежище добро,
     О Ти вечна Канаро!