{title: 248. Брате, запали свещта си}

1. Мил[G]остта блещи от горе[C]
От неб[Am]есния престол;[D]
Длъжни сме да паз[G]им фара[C]
Ний [D]по тоз пла[G]чевен дол.[D][G]

     Б[G]рате, запа[C]ли свещт[D]а си,[G]
     Дай спасит[A]елни зари![D]
     Някого бед[G]ен корабник[C]
     М[D]оже да [G]избавиш ти[D].[G]


2. На греха нощта е тъмна;
Лютите вълни шумят;
Уморени очи гледат,
Търсят фара на брегът
     Брате, запали и пр.


3. Слабата си свещ, о брате,
Без забава поправи:
Твоят брат през тъмнината
Да с изгуби може би.
     Брате, запали и пр.