{title: 166. Слънцето ще потъмнее}

1. [Dm]Слънцето ще [C]потъм[F]нее,
звез[Gm]дите от не[A7]бето ще из[Dm]падат.
[Dm]Пред престола Му, във [C]небе[F]сата,
[Gm]всички на[A7]роди ще зас[Dm]танат.

На [C]този [F]съд [B]Исус ще [F]дойде,
книги[Gm]те [A7]Той ще раз[Dm]гърне.
На някой, [B]Той с любов ще [D7]се усми[Gm]хне,
а към [Dm]някой с гръб ще [A7]се о[Dm]бърне. /2

2. [Dm]И те ще викат към И[A7]сус и [Dm]плачат
и съл[F]зите ще те[B]кат о[F]билно.
Защо, Хрис[B]те, сега не [D7]ми го[Gm]вориш?
Нима не з[Dm]наеш, че съм [A7]вярвал [Dm]силно? /2

3. [Dm]И Той тогаз ще отго[A7]вори [Dm]строго:
"Когато [F]имах аз от [B]тебе [F]нужда,
съм чукал в [B]твоята вра[D7]та нап[Gm]разно
и бос и [Dm]гладен аз от [A7]теб си [Dm]тръгнах". /2

4. [Dm]И ти с учудване ще [A7]Го по[Dm]питаш:
"Кога си [F]бил, Исус, и [B]бос и [F]гладен?
И във вра[B]тата ми ко[D7]га Си [Gm]чукал,
но бях ос[Dm]танал аз към [A7]Тебе [Dm]хладен?" /2

5. [Dm]Аз бях дете, за [A7]хляб те [Dm]молих.
Аз бях в кал[F]та, ръ[B]ка про[F]тягах.
Но ти о[B]бърна настра[D7]ни гла[Gm]вата
и Ме под[Dm]мина без да [A7]Ми по[Dm]могнеш. /2

6. [Dm]Но тез, които чуха [A7]вик за [Dm]помощ
и на ча[F]са се [B]отзо[F]ваха,
ще по[B]лучат днес от [D7]Мен на[Gm]гради
и ще [Dm]влязат те във [A7]Мойта [Dm]слава. /2

[Dm]Слънцето ще [C]потъм[F]нее,
звез[Gm]дите от не[A7]бето ще из[Dm]падат.
[Dm]Пред престола Му, във [C]небе[F]сата,
[Gm]всички на[A7]роди ще зас[Dm]танат.

На [C]този [F]съд [B]Исус ще [F]дойде,
книги[Gm]те [A7]Той ще раз[Dm]гърне.
На някой, [B]Той с любов ще [D7]се усми[Gm]хне,
а към [Dm]някой с гръб ще [A7]се о[Dm]бърне. /2