1. Хлопа, хлопа! Кой е там?
Чака, чака, стоещ сам;
Един Царски Пътник има;
Той защо там да стои?
Душо моя, стани скоро
И вратата отвори.
2. Хлопа, хлопа! Кой е там?
Чака, чака, стоещ сам;
Но вратата твърде мъчно
Могат веч се отвори,
Че резетата и ключът
Много са ръждясали.
3. Хлопа, хлопа! Кой е там
Чака, чака, стоещ сам;
Да, с търпенье още хлопа
Със ранената ръка,
И с прободените нозе
Чака пред твойте врата.
4. Хлопа, хлопа! Кой е там?
Чака, чака, стоещ сам;
Иска с тебе да вечеря
Спасът твой, душо моя;
Ти стани и скоро с радост
Да отвориш тез врата.
1. Хлопа, хлопа! Кой е там?
Чака, чака, стоещ сам;
Един Царски Пътник има;
Той защо там да стои?
Душо моя, стани скоро
И вратата отвори.
2. Хлопа, хлопа! Кой е там?
Чака, чака, стоещ сам;
Но вратата твърде мъчно
Могат веч се отвори,
Че резетата и ключът
Много са ръждясали.
3. Хлопа, хлопа! Кой е там
Чака, чака, стоещ сам;
Да, с търпенье още хлопа
Със ранената ръка,
И с прободените нозе
Чака пред твойте врата.
4. Хлопа, хлопа! Кой е там?
Чака, чака, стоещ сам;
Иска с тебе да вечеря
Спасът твой, душо моя;
Ти стани и скоро с радост
Да отвориш тез врата.
1. Хлопа, хлопа! Кой е там?
Чака, чака, стоещ сам;
Един Царски Пътник има;
Той защо там да стои?
Душо моя, стани скоро
И вратата отвори.
2. Хлопа, хлопа! Кой е там?
Чака, чака, стоещ сам;
Но вратата твърде мъчно
Могат веч се отвори,
Че резетата и ключът
Много са ръждясали.
3. Хлопа, хлопа! Кой е там
Чака, чака, стоещ сам;
Да, с търпенье още хлопа
Със ранената ръка,
И с прободените нозе
Чака пред твойте врата.
4. Хлопа, хлопа! Кой е там?
Чака, чака, стоещ сам;
Иска с тебе да вечеря
Спасът твой, душо моя;
Ти стани и скоро с радост
Да отвориш тез врата.