1. Стани, стани, душо моя,
И възвиси на радост глас;
От все сърце запей хвала;
Пей милостта на своя Спас.
2. Аз бях съсипан от грехът,
Но Бог ме чудно възлюби,
И от губителния път
Чрез милостта Си избави.
3. Кога с неверно си сърце
От Него бях се уклонил,
Той с благост все ме спираше,
Той с милост все ми е простил.
4. Когато свърша този път
И стигна на блажений бряг;
Ще пея с радост и при смърт,
Че милостта Му е во век.
1. Стани, стани, душо моя,
И възвиси на радост глас;
От все сърце запей хвала;
Пей милостта на своя Спас.
2. Аз бях съсипан от грехът,
Но Бог ме чудно възлюби,
И от губителния път
Чрез милостта Си избави.
3. Кога с неверно си сърце
От Него бях се уклонил,
Той с благост все ме спираше,
Той с милост все ми е простил.
4. Когато свърша този път
И стигна на блажений бряг;
Ще пея с радост и при смърт,
Че милостта Му е во век.
1. Стани, стани, душо моя,
И възвиси на радост глас;
От все сърце запей хвала;
Пей милостта на своя Спас.
2. Аз бях съсипан от грехът,
Но Бог ме чудно възлюби,
И от губителния път
Чрез милостта Си избави.
3. Кога с неверно си сърце
От Него бях се уклонил,
Той с благост все ме спираше,
Той с милост все ми е простил.
4. Когато свърша този път
И стигна на блажений бряг;
Ще пея с радост и при смърт,
Че милостта Му е во век.