1. Слава, величие остави, Спас мой,
Грешний свят да спаси;
Срамът, грехът ми на Себе взе Той
Чудно ме възлюби.
О, как да Го не любя,
Кат ме Той спаси?
Да, как да Го не любя?-
Той мен възлюби!
2. Аз недостоен съм за любовта,
Що към мен показа;
Христос за мене проля Си кръвта,
Спаси ме от греха.
О, как да Го не любя и пр.
3. Нямам от Него приятел по-драг
Верен е Той и благ;
По-красен за мене е всеки час,
Затуй го любя аз.
О, как да Го не любя и пр.
1. Слава, величие остави, Спас мой,
Грешний свят да спаси;
Срамът, грехът ми на Себе взе Той
Чудно ме възлюби.
О, как да Го не любя,
Кат ме Той спаси?
Да, как да Го не любя?-
Той мен възлюби!
2. Аз недостоен съм за любовта,
Що към мен показа;
Христос за мене проля Си кръвта,
Спаси ме от греха.
О, как да Го не любя и пр.
3. Нямам от Него приятел по-драг
Верен е Той и благ;
По-красен за мене е всеки час,
Затуй го любя аз.
О, как да Го не любя и пр.
1. Слава, величие остави, Спас мой,
Грешний свят да спаси;
Срамът, грехът ми на Себе взе Той
Чудно ме възлюби.
О, как да Го не любя,
Кат ме Той спаси?
Да, как да Го не любя?-
Той мен възлюби!
2. Аз недостоен съм за любовта,
Що към мен показа;
Христос за мене проля Си кръвта,
Спаси ме от греха.
О, как да Го не любя и пр.
3. Нямам от Него приятел по-драг
Верен е Той и благ;
По-красен за мене е всеки час,
Затуй го любя аз.
О, как да Го не любя и пр.