182. Бавно веч изчезнува

182. Бавно веч изчезнува

1. Бавно веч изчезнува

Дневната виделина;

Аз, от труд освободен

От товара на тоз ден –

Падам пред престола Твой,

Тебе търся, Боже мой.

2. Беззаконията ми

Милостиво изглади;

Всяка грешка, всяко зло,-

Скришното, откритото:

Скрито от очите Ти

Няма нищо, Господи.

3. На тоз кратък земен ден

Краят близо е за мен:

Господи, при Себе Си

Приеми душата ми,

Та, от скръб и грях далек,

Да живея с Теб во век.

4. Ти без грях опитал си

Всите наши слабости:

От престола на небе

Погледни към слабите:

Спасе наш, помилвай ни,

Чуй гласа на тез молби.