1. Корабът плува по море;
Владее тишина;
Приятно е туй зрелище,
Знак няма на беда.
Внезапно буря ветренна
Се вдига, облаци
Покриват цялото небе,
Търкалят се вълни.
2. Ще л ги погълне бездната2
Ужас, обзема вси
Освен Един: Той, уморен,
Сега спокойно спи.
Разбуждат Го: "Учителю!"
Викат, "погиваме:
Ти сила имаш, само Ти;
Стани та ни спаси!"
3. Тоз вик чу милостивий Спас,
И тутакси стана;
Той повеле:-биде завчас
Голяма тишина.
Уплашени, извикват вси:
"Какъв е този, че
Словото Му послушва се
От вятър и море?"
4. Потънва ли корабът ти,
Душо моя? Завчас
И ти Исуса повикни;
Той е и твоят Спас.
Той може и от небеса
Сега да запрети
На вятра и на бурята,
И да рече: "Мълчи!"
1. Корабът плува по море;
Владее тишина;
Приятно е туй зрелище,
Знак няма на беда.
Внезапно буря ветренна
Се вдига, облаци
Покриват цялото небе,
Търкалят се вълни.
2. Ще л ги погълне бездната2
Ужас, обзема вси
Освен Един: Той, уморен,
Сега спокойно спи.
Разбуждат Го: "Учителю!"
Викат, "погиваме:
Ти сила имаш, само Ти;
Стани та ни спаси!"
3. Тоз вик чу милостивий Спас,
И тутакси стана;
Той повеле:-биде завчас
Голяма тишина.
Уплашени, извикват вси:
"Какъв е този, че
Словото Му послушва се
От вятър и море?"
4. Потънва ли корабът ти,
Душо моя? Завчас
И ти Исуса повикни;
Той е и твоят Спас.
Той може и от небеса
Сега да запрети
На вятра и на бурята,
И да рече: "Мълчи!"
1. Корабът плува по море;
Владее тишина;
Приятно е туй зрелище,
Знак няма на беда.
Внезапно буря ветренна
Се вдига, облаци
Покриват цялото небе,
Търкалят се вълни.
2. Ще л ги погълне бездната2
Ужас, обзема вси
Освен Един: Той, уморен,
Сега спокойно спи.
Разбуждат Го: "Учителю!"
Викат, "погиваме:
Ти сила имаш, само Ти;
Стани та ни спаси!"
3. Тоз вик чу милостивий Спас,
И тутакси стана;
Той повеле:-биде завчас
Голяма тишина.
Уплашени, извикват вси:
"Какъв е този, че
Словото Му послушва се
От вятър и море?"
4. Потънва ли корабът ти,
Душо моя? Завчас
И ти Исуса повикни;
Той е и твоят Спас.
Той може и от небеса
Сега да запрети
На вятра и на бурята,
И да рече: "Мълчи!"