1. КогаAто се лутах във мракA
По пътека едDна непознатEаA
Чух аз глас люHmбим, що ме EзаплениA
"При Мен се Hприближи!"E
ОтлEетя стрAаха, изчезна грехаHm
Сам Исус ме пEризова.E
ЧуEвам аз глаAса в моC#mята душаD
"Ти мой сиA за всегдаE!"A
2. И птиците пойни в леса
Замират и спират да пеят,
И за тез слова пълни с топлина
Земя, небе копнеят.
Отлетя страха . . .
3. В Едем искам аз да стоя
И омаен очаквам зората
Но "Иди в света, пръскай светлина!"
Дочувам аз словата.
Отлетя страха . . .
1. Кога[A]то се лутах във мрак[A]
По пътека ед[D]на непознат[E]а[A]
Чух аз глас лю[Hm]бим, що ме [E]заплени[A]
"При Мен се [H]приближи!"[E]
Отл[E]етя стр[A]аха, изчезна греха[Hm]
Сам Исус ме п[E]ризова.[E]
Чу[E]вам аз гла[A]са в мо[C#m]ята душа[D]
"Ти мой си[A] за всегда[E]!"[A]
2. И птиците пойни в леса
Замират и спират да пеят,
И за тез слова пълни с топлина
Земя, небе копнеят.
Отлетя страха . . .
3. В Едем искам аз да стоя
И омаен очаквам зората
Но "Иди в света, пръскай светлина!"
Дочувам аз словата.
Отлетя страха . . .
1. Когато се лутах във мрак
По пътека една непозната
Чух аз глас любим, що ме заплени
"При Мен се приближи!"
Отлетя страха, изчезна греха
Сам Исус ме призова.
Чувам аз гласа в моята душа
"Ти мой си за всегда!"
2. И птиците пойни в леса
Замират и спират да пеят,
И за тез слова пълни с топлина
Земя, небе копнеят.
Отлетя страха . . .
3. В Едем искам аз да стоя
И омаен очаквам зората
Но "Иди в света, пръскай светлина!"
Дочувам аз словата.
Отлетя страха . . .