134. По име знае Господ

Свали .txt

134. По име знае Господ

1. По иEmме знае ГосподEm 
ВъAmзлюблените Свои;Em 
В мAmолебний техен шепHотEm 
ВсAmегда се вслушваH Той.Em 
ОтEm всеки род и племеEm 
ТоAmй Свои чада знаDй;G 
С лAmюбов ще ги приемеEm 
От цAmелий земен краHй.Em 
 
 
2. Той мило ги нарича
Избраний Свой народ,
На верност ги обрича
И служба до живот.
Със вяра Той се вижда
И в Словото се чуй.
Тъй крепнат те в надежда,
Приемат жизнен струй.
 
3. Така ги Той познава:
Всред многото тълпи,
Така им той подава
Ръка да ги крепи.
Как лесно Той съзира:
Любов къде пламти,
Сърце кога премира,
За Господа ламти.
 
4. И нам дай таз надежда,
На верните Твои;
Сърца ни в таз надежда
До край да устои.
Да бъдем, Боже, в броя
На Твоя свят народ;
И вред десница Твоя
Ни води в тоз живот.