1. О Ти,G пред когото откритоD е все,D
И туEmк на земята иA горе в небе,D
ОпитайG сърцето ми и пCретGопи; Am D
От гряхG и от робство ме освободи. (2) D
2. C, D, G, D, G
2. На кръста Христов приковани да са
Каквито съм страсти имал до сега
Ума ми от всички пороци омий;
И чист да съм аз както Сам чист си Ти. (2)
3. Ти път да ми бъдеш и виделина
Когато се скитам аз тук в тъмнина;
Не ме устрашава враждебната мощ,
Христа като имам защитник и вожд. (2)
4. Кога ме налетят и мрачните дни,
Когато потъвам под скръбни вълни,
За помощ тогава да ми пристоиш,
За да ме подпираш и ме насърдчиш. (2)
5. Трънлив ако бъде и стръмен тоз път,
Ти дай според нуждата ми благодат.
Докат труд и подвиг и скръб вземат край
Там в радостний, мирний и вечний Твой
Рай.(2)
1. О Ти,[G] пред когото открито[D] е все,[D]
И ту[Em]к на земята и[A] горе в небе,[D]
Опитай[G] сърцето ми и п[C]рет[G]опи; [Am] [D]
От грях[G] и от робство ме освободи. (2) [D]
2. C, D, G, D, G
2. На кръста Христов приковани да са
Каквито съм страсти имал до сега
Ума ми от всички пороци омий;
И чист да съм аз както Сам чист си Ти. (2)
3. Ти път да ми бъдеш и виделина
Когато се скитам аз тук в тъмнина;
Не ме устрашава враждебната мощ,
Христа като имам защитник и вожд. (2)
4. Кога ме налетят и мрачните дни,
Когато потъвам под скръбни вълни,
За помощ тогава да ми пристоиш,
За да ме подпираш и ме насърдчиш. (2)
5. Трънлив ако бъде и стръмен тоз път,
Ти дай според нуждата ми благодат.
Докат труд и подвиг и скръб вземат край
Там в радостний, мирний и вечний Твой
Рай.(2)
1. О Ти, пред когото открито е все,
И тук на земята и горе в небе,
Опитай сърцето ми и претопи;
От грях и от робство ме освободи. (2)
2. C, D, G, D, G
2. На кръста Христов приковани да са
Каквито съм страсти имал до сега
Ума ми от всички пороци омий;
И чист да съм аз както Сам чист си Ти. (2)
3. Ти път да ми бъдеш и виделина
Когато се скитам аз тук в тъмнина;
Не ме устрашава враждебната мощ,
Христа като имам защитник и вожд. (2)
4. Кога ме налетят и мрачните дни,
Когато потъвам под скръбни вълни,
За помощ тогава да ми пристоиш,
За да ме подпираш и ме насърдчиш. (2)
5. Трънлив ако бъде и стръмен тоз път,
Ти дай според нуждата ми благодат.
Докат труд и подвиг и скръб вземат край
Там в радостний, мирний и вечний Твой
Рай.(2)