219. О Прибежище добро!

Свали .txt

219. О Прибежище добро!

1. О ПрибеAжище добро,A 
О Ти вечна канHmаро,A 
Ти рAазцепена заD нас,A 
В Тебе да се сHmкрия аз.A 
Из ГAосподниEте ребраA 
КръвA излезеE и вода:A 
СамоA те ще ме спасятA 
AИ умиятHm от грEехът.A 
 
 
2. Радостта ми и да е
Ангелска, ил сълзите
Непрестанни и да са,
Те не могат никога
Един грешник да спасят.-
Да омият от грехът;
Но Ти, вечна Канаро,
Си прибежище добро.
 
3. Нищо аз в ръцете си,
Не донасям господи:
Празен е и трудът мой,
Та залавям кръста Твой.
Гол съм - даваш облекло;
Нищ съм - даваш все добро;
Гладен, жаден - ястие
Даваш Ти и питие.
 
4. В скоротечний тоз живот,
И когато вече в смърт
Аз затворя тез очи,
Господи, Ти близ бъди;
Близ и в тоз плачевен дол,
И пред съдния престол,
О Прибежище добро,
О Ти вечна Канаро!