1. МилGостта блещи от гореC
От небAmесния престол;D
Длъжни сме да пазGим фараC
Ний Dпо тоз плаGчевен дол.G
БGрате, запаCли свещтDа си,G
Дай спаситAелни зари!D
Някого бедGен корабникC
МDоже да Gизбавиш тиD.G
2. На греха нощта е тъмна;
Лютите вълни шумят;
Уморени очи гледат,
Търсят фара на брегът
Брате, запали и пр.
3. Слабата си свещ, о брате,
Без забава поправи:
Твоят брат през тъмнината
Да с изгуби може би.
Брате, запали и пр.
1. Мил[G]остта блещи от горе[C]
От неб[Am]есния престол;[D]
Длъжни сме да паз[G]им фара[C]
Ний [D]по тоз пла[G]чевен дол.[G]
Б[G]рате, запа[C]ли свещт[D]а си,[G]
Дай спасит[A]елни зари![D]
Някого бед[G]ен корабник[C]
М[D]оже да [G]избавиш ти[D].[G]
2. На греха нощта е тъмна;
Лютите вълни шумят;
Уморени очи гледат,
Търсят фара на брегът
Брате, запали и пр.
3. Слабата си свещ, о брате,
Без забава поправи:
Твоят брат през тъмнината
Да с изгуби може би.
Брате, запали и пр.
1. Милостта блещи от горе
От небесния престол;
Длъжни сме да пазим фара
Ний по тоз плачевен дол.
Брате, запали свещта си,
Дай спасителни зари!
Някого беден корабник
Може да избавиш ти.
2. На греха нощта е тъмна;
Лютите вълни шумят;
Уморени очи гледат,
Търсят фара на брегът
Брате, запали и пр.
3. Слабата си свещ, о брате,
Без забава поправи:
Твоят брат през тъмнината
Да с изгуби може би.
Брате, запали и пр.